Super Credit е част от

Статия в capital.bg: И през септември кредитирането бумти, а лихвите не помръдват

За последната една година банковите портфейли с ипотечни заеми са нараснали с почти 3 млрд. лв.

Жилищните заеми се увеличават с 18.8% на годишна база, а лихвите по тях остават най-ниски в ЕС

 

Банковата статистика към септември не показва някаква значима промяна в очерталите се през последните месеци трендове. Кредитирането продължава да не стихва, депозитите обаче също се увеличават с аналогичен темп, което запазва комфортната свръхликвидност на сектора и съответно не оказва практически никакъв натиск за по-съществено покачване на лихвените нива.

Все пак плавното отлепяне на лихвите от дъното продължава и вероятно то ще стане по-осезаемо в началото на 2024 г., особено ако БНБ прибегне и до есенно покачване на нивото на задължителните минимални резерви, както загатна при пролетното затягане.

Охлаждането се отлага

Към ясната голяма картина новите данни все пак дават известни любопитни нюанси. Ръстът на кредитирането, който през август се беше потопил под 10%, отново се качва над психологическата стойност и за септември е 10.2%. Това става благодарение на особено силен ръст на кредитните портфейли от над 1.1 млрд. лв. за септември, каквото за последен път се вижда през 2018 г., когато обаче то е повлияно от включването на нов играч на пазара. Общо кредитите за бизнеса и домакинствата надхвърлят за пръв път 80 млрд. лв.

 

Любопитно е, че това септемврийско изстрелване е движено предимно от фирмените заеми, където в най-голяма се усещаше някакво охлаждане в предходните месеци и годишният ръст се беше свил до почти 6%. Сега само за месец те скачат със 723 млн. лв., което изтласква повишението спрямо септември 2022 г. над 7.1%.

Прави впечатление, че основен двигател е овърдрафтът, който се покачва с почти 500 млн. лв. до 15.1 млрд. лв., докато срочните (обичайно инвестиционни) кредити растат с малко над 200 млн. лв. до 28 млрд. лв. През 2022 г. имаше бум при търсенето на оборотно финансиране заради трупането на запаси от бизнеса движено от инфлацията, проблемите с доставките и несигурността около войната, но от началото на 2023 г. до август имаше застой и дори лек спад.

При домакинствата картината е по-шарена, като общия ръст за септември от 389 млн. лв. е под средномесечното от началото на годината. При потребителските заеми охлаждането продължава, като годишният ръст се свива до 10.5%, след като портфейлите на банките в сегмента се увеличават през месеца с едва 125 млн. лв. При жилищните заеми също има малко по-ниско ниво спрямо отчетените летни рекорди от по над 300 млн. лв. Все пак покачването с 273 млн. лв. е над средномесечното за 2023 г. и то изстрелва годишния ръст до нов връх - 18.8%.

Ръстът в кредитирането спомага и за свиването на дела на лошите и преструктурирани заеми, които за пръв път от 2009 г. падат под 4.5%. При фирмите показателят сочи средно 5.4% за системата, докато при домакинствата той е 3.4%, а ако се гледа само ипотечният сегмент, нивото е под 1.5%. Номинално понижението при проблемните заеми е с едва 30 млн. лв., но то идва от всички сегменти, а като обща сума те са малко под 3.6 млрд. лв. Показателят от паричната статистика не кореспондира напълно с необслужваните заеми за надзорни цели.

Ликвидно спокойствие

Друга важна промяна е, че за пръв път от началото на цикъла на затягане на паричната политика ръстът на депозитите изостава спрямо този на кредитите. Привлечените средства от неправителствения сектор се увеличават с 9.4% до над 122 млрд. лв. При фирмите ръстът е с 8.8%, а от финансовия сектор има дори отлив. Само домакинствата компенсират със стабилен приток на близо 1 млрд. лв. депозити и 10.5% ръст. Прави впечатление и около 1.8 млрд. лв. ръст на привлечените средства от банки от еврозоната, което обичайно е ликвидност от централите на банките, част от големи групи.

Теоретично по-слабият ръст на привлечения ресурс спрямо отпусканите заеми означава намаляване на наличната ликвидност, което в някой момент момент би трябвало да стимулира банки, нуждаещи се от свежи средства, да покачват лихвите по депозитите. Към момента обаче разликата е минимална и изобилната свръхликвидност не вещае депозитна война. До такава може да се стигне основно ако централната банка продължи да попива свръхликвидността, като материализира загатнатото покачване на задължителните минимални резерви до 15%. Това би означавало банките да трябва да поддържат по сметки при БНБ още близо 4 млрд. лв., което ще намали чувствително разполагаемия ресурс в системата.

Лихвената аномалия

Засега обаче нищо от това не се материализира в поскъпване на финансирането за домакинствата. България продължава да е държавата с най-евтини текущи ипотеки в ЕС, като средната лихва по новосключените договори практически не помръдва - 2.61% спрямо 2.57% за август и 2.47% година по-рано. При годишния процент на разходите, който включва и таксите и комисионите, аналогично има минимално покачване до 2.91%. Обемът на новия бизнес в сегмента е 570 млн. лв., като в това число влизат и около 130 млн. лв. рефинансирани и предоговорени заеми.

При потребителските кредити има дори и лек спад на лихвените нива спрямо август - от 8.66 на 8.59%. За фирмите, където повечето заеми са обвързани с Euribor, аномалията не важи и сравнително бързият скок на лихвените нива се вижда и при вече сключените, и при новоотпусканите кредити. При при малките левови заеми (до 1 млн. евро) нивото се покачва с 1 процентен пункт на годишна база до 4.1%, а при по-големите - с 2 пункта до 4.6%. При евровите заеми процесът е дори по-ускорен и повишенията са съответно с 1.9 и 3.1 процентни пункта. А средните условия, при които фирмите теглят евров заем, вече са 5.4% (за до 1 млн. евро) и 6.2% (за над тази граница).

Тази картина се пренася като тенденция и на депозитния пазар. Фирмите вече получават по над 2% за излишния си ресурс и в евро, и в левове спрямо нива около 0.1-2% преди година. Същевременно за домакинствата дори има лек спад спрямо август - по левовите депозити той е 0.1 пункта до 0.63%, а по евровите - близо 0.3 пункта до 1.04%. По овърнайт депозитите, които включват и разплащателните сметки, лихвите остават близки до нулата, като неатрактивните условия обаче явно не пречат на притока на средства.

Публикуваната статия е превод / преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Ако желаете да използвате информацията в тази статия, моля свържете се със SUPER CREDIT, за да получите разрешение.

Още от Полезно