Цената на ипотеките и на потребителските кредити остава на историческо дъно, а фирменото финансиране леко поскъпва в края на полугодието.
От началото на годината до края на юни банките в България са отпускали месечно средно по 573 млн. лв. потребителски заеми - или с по около 157 млн. повече отколкото средните суми, предоставяни за първите шест месеца на 2021 г.
При жилищните кредити новосключените договори средно на месец тази година обемите са се увеличавали с по около 370 млн. лв., или по близо 86 млн. лв. повече в сравнение с първата половина на миналата година. Това показват данните от лихвената статистика на БНБ, в които продължаващата тенденция за ускорение на кредитния пазар се чете и в числата за последния месец - само през юни домакинствата са получили ново финансиране за общо 1.17 млрд. лв., от които 696 млн. лв. за потребление и 472 за жилищни нужди.
В корпоративния сегмент изминалият месец също е бил най-активният от началото на годината, като фирмите са изтеглили нови заеми на обща стойност 1.04 млрд. лв. А средномесечно през първото полугодие на 2022 г. банките са финансирали бизнеса с по 842 млн. лв., спрямо 655 млн. лв. за същия период на миналата година.
Тук трябва да се има предвид, че кредитните портфейли на банките всъщност растат с чувствително малък темп, тъй като редом с новоотпусканите заеми има и съществени погашения, особено при по-краткосрочните потребителски заеми. Така всъщност салдата при тях растат с по около 170 млн. лв. месечно, а при жилищните - с по-около 200 млн. лв.
Разнопосочно при предоговарянията
По-детайлната лихвена статистика, която БНБ публикува от началото на 2021 г., дава възможност да се види каква е динамиката и при предоговорените и рефинансирани заеми, както от индивидуалните, така и от корпоративните клиенти. Данните към края на юни показват, че докато бизнесът като цяло е бил по-активен и в преструктурирането на съществуващите си задължения, то при домакинствата това е така само по отношение на ипотечните кредити.
Така, средномесечно от началото на годината са били предоговаряни и рефинансирани потребителски заеми за по 106 млн. лв., в сравнение със 114 млн. лв. за полугодието на 2021 г. При жилищното финансиране обемът на преструктурираните задължения е бил 160 млн. лв. средно на месец за периода януари - юни 2022 г., спрямо 113 млн. лв. за първата половина на миналата година. Активизирането обаче е най-ясно изразено в корпоративния сегмент, където от началото на година са били предоговаряни и рефинансирани кредити за по 724 млн. лв. средно на месец, при 569 млн. лв. през първите шест месеца на 2021 г.
За растящите обеми на предоговарянията допринася и изтичането на кредитния мораториум за експозиции за около 9 млрд. лв. в края на миналата година. Той беше въведен в отговор на ковид кризата, като предостави на фирми и домакинства възможност да поискат отсрочване на вноските по задълженията си към банки.
Лихви все още на дъното
На фона на очакванията за предстоящи в следващите месеци повишения на лихвените проценти, засега цената на новоотпуснатото банково финансиране остава на исторически ниски равнища. При най-масовите потребителски кредити за домакинствата - тези в левове, отчетеният среден процент в края на юни е 7.56%, при 7.81% месец по-рано и средно 7.84% за полугодието. При масовите ипотеки в левове през последния месец средната лихва е била 2.49%, спрямо 2.54% през май и средно 2.57% за първите шест месеца на годината.
През юни статистиката отчита леко поскъпване на цената на новите заеми за бизнеса - тази в левове расте до 2.57%, при 2.27% месец по-рано и 2.46% средно от началото на 2022 г. Новите фирмени кредити в евро пък са били предоставяни при средна лихва от 2.58%, в сравнение с 2.23% през май и 2.31% средно за полугодието. Трябва да се има предвид обаче, че в корпоративния сегмент динамиката на лихвите на месечна база често се влияе от еднократни ефекти на големи експозиции.
На историческо дъно остава и доходността по средствата, които домакинствата и бизнесът избират да съхраняват в банковата система. За физическите лица лихвите по новопривличаните срочни депозити трайно са около нулата - под 0.1%, и в левове, и в евро. Вложенията в левове от страна на фирмите още от средата на 2020 г. пък неизменно носят отрицателна доходност - средно -0.5% от началото на 2022 г. От февруари насам такава тенденция вече трайно се оформи и по отношение на спестяванията в евро, като в резултат на това средно за полугодието отрицателната доходност по новопривлечените корпоративни депозити в тази валута е била около -0.3%. След покачването на лихвата от ЕЦБ на 21 юли се очаква отрицателните лихви по сметките с големи наличности сравнително бързо да изчезнат.
Повече за тенденциите при банковите лихви, четете в новия брой на "Капитал" в края на седмицата.
Публикуваната статия е превод/ преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Ако желаете да използвате информацията в тази статия, моля свържете се със SUPER CREDIT, за да получите разрешение.
